Това е същността на „Театрална работилница за мечти”, видяна през очите на близки приятели. Приятелите са един от стълбовете ни. Другите са Обичта, Мечтите и Въображението. Обичта, с която правим всичко. На нея дължим хармоничното съвместно съществуване на различни поколения актьори. Мечтите, които ни дават сили да бъдем верни на разбиранията си за стойностен театър. Въображението, окрилено от атмосферата в трупата, където всеки се чувства свободен да открива силните си страни, да ги развива и добавя към общия пъзел.
Нашите стълбове – начело с обичта – ни научиха да виждаме различията помежду ни като богатство, а не проблем, и да строим мостове, а не стени. Ето откъс от изповедта ни, която разчувства всеки един от гостите на 10тия ни юбилей:
Старшите: Аз съм от поколението, което положи основите.
Младите: Аз съм от поколението, което порасна тук, в театъра.
Старшите: Ние се нуждаем да чуваме непрекъснато звънкия ви смях.
Младите: А ние, понякога, да поплачем на рамото ви.
С: Вие ни учите на новите неща.
М: А вие нас – на отговорност.
С: Учите ни да не се взимаме много на сериозно.
М: А вие ни учите да сме сериозни.
С: Вие сте изпълнени с енергия.
М: А вие – със сила.
С: Понякога много се страхуваме.
М: Ние също.
С: Понякога имаме нужда да крещим силно, в един глас.
М: Понякога имаме нужда да мълчим заедно с вас.
С: Мечтите ви са големи.
М: Мечтите ви нямат граници.
С: Възхищаваме се на въображението ви.
М: Въображението променя.